● Според проучвания, мъжете причиняват от 16 до 26% повече емисии в сравнение с жените, като основната причина за това са разликите в потреблението на храни и използването на транспорт.
● Мъжката популация преобладава в употребата на автомобили за по-дълги разстояния и по-честото шофиране в самота.
● В контекста на България, мъжете управляват с около 70% повече километри от жените, което резултира в по-висок въглероден отпечатък от транспорта.
● Значителна част от разликата в емисиите се дължи на по-високата консумация на месо от мъжете, които предпочитат червеното месо. В България мъжете консумират месни изделия почти всеки ден, докато жените го правят средно само 1-2 пъти седмично.
● Разбирането на тези различия може да спомогне за разработването на по-ефективни и социално справедливи стратегии за намаляване на климатичните промени.
На фона на завършека на работен ден, двойка заседава в ресторант. Менюто предлага месо, риба, вегетариански опции. Той се спира на телешки стек, докато тя предпочита зеленчуково блюдо и салата. Подобни избори се срещат ежедневно и са отражение на различните модели на потребление и въглеродния отпечатък на половете – факт, потвърден от множество научни изследвания.
За ефикасното боравене с климатичните политики е критично да идентифицираме кои групи генерират повече емисии и какви са причините за това. Важно е да се подчертае, че различията във въглеродния отпечатък не произлизат от биологични, а от социални, икономически и културни фактори.
В последните десетилетия засилено внимание получава темата за смекчаването на последствията от климатичните изменения. За формулирането на подходящи стратегии, обаче, е необходимо да се анализират въглеродните отпечатъци на различните социално-демографски групи, като се отчита и половата принадлежност. Изследванията показват, че половете допринасят за различни въглеродни емисии поради социално наложените роли и модели на потребление, което има последствия за климатичните политики и справедливостта.
Кой генерира по-големи въглеродни емисии – и защо?
Еднозначно доказателства сочат, че мъжете имат по-голям въглероден отпечатък, с разлика в емисиите от 26% според проучване от 2025 г. Основният фактор за това са динамиките в потреблението на храни и транспорта, като годишният въглероден отпечатък от тези дейности при мъжете е 5,3 тCO2e, срещу 3,9 тCO2e при жените.
Проучването, проведено във Франция, разглежда храните и транспорта като основни категории потребление и пояснява, че разликата във въглеродния отпечатък между половете не би се изравнила, дори при включване на емисиите от други потребителски категории. Според проучването в тази държава, транспортът и храните са съответно отговорни за 30% и 22% от общия въглероден отпечатък на човек, докато други услуги и потреби, като жилищни нужди и материални стоки, формират останалите 48% от емисиите.
Проучване в Испания от 2024 г. показва, че домакинствата с преобладаващ мъжки състав имат по-висок въглероден отпечатък. Колкото по-голям е делът на жените в домакинството, толкова по-нисък е въглеродният отпечатък от потреблението в ресторанти и транспорта.
Анкета проведена през 2021 г. в Швеция показва, че мъжете генерират 16% повече парникови емисии от покупки в сравнение с жените, въпреки подобните месечни разходи на двата пола. Най-голямата разлика в разходите на мъжете се наблюдава по отношение на бензина и дизела за техните автомобили.
Причините за по-честото шофиране на мъжете и свързаните с това емисии
Анализ в Швеция показва, че при несемейни мъже и жени, консумацията на храна и отдих са отговорни за повече от половината от всички емисии за и двата пола. Основните разлики са в категориите „ваканции“ и „транспорт”.
Мъжете предпочитат да използват автомобилите си за по-дълги пътувания и често пътуват сами, което води до по-високи емисии и в тази скандинавска страна.
Данни от Националната администрация за безопасност на движението по пътищата в САЩ показват, че жените шофира средно 10,000 мили годишно, докато мъжете – около 16,500 мили годишно. С други думи, жените шофират значително по-малко от мъжете в рамките на една година.
Каква е ситуацията в България?
Според данни на КАТ в България активните свидетелства за управление на МПС се оценяват на 3,5 – 4 млн. Въпреки че МВР не публикува редовно статистика по пол, тенденциите и информацията от застрахователния сектор сочат, че приблизително 60–65% от водачите са мъже (≈ 2,1–2,4 млн.), а жените представляват 35 – 40% (≈ 1,3–1,5 млн.), като делът на жените постепенно расте.
По отношение на изминатите разстояния, разликите стават още по-ясни. Индексът за безопасно шофиране и данни от сектора на техническите прегледи показват, че средният годишен пробег на мъжете е значително по-висок. Докато българският шофьор изминава средно между 10,000 и 15,000 км годишно, при мъжете тази стойност достига до 12,000 – 18,000 км, а при жените – само 7,000 – 10,000 км.
Тези различия могат да бъдат обяснени както с професионалната заетост на мъжете, често свързана с транспорт и дълги пътувания, така и с разликите в начините на придвижване, при които мъжете по-често предприемат дълги извънградски маршрути, докато жените шофират преимуществено в градска среда за посещения на работа, пазаруване и грижи за семейството. В резултат мъжете изминават с около 6,500 км повече от жените годишно, което представлява приблизително 75% повече пробег на годишна основа.
Месото, мъжествеността и въглеродният отпечатък
Друг ключов фактор за въглеродния отпечатък между мъжете и жените е консумацията на месо.
В почти всички проучвани страни мъжете ядат повече месо от жените, особено в развитите държави, чието общество насърчава по-голямо равенство между половете и предоставя на жените свободата да избират по-здравословна диета с по-малко месо.
В тези страни (20 от 23) мъжете консумират месо по-често и в по-големи количества от жените, с изключение на Китай, Индия и Индонезия. Например в Германия, Аржентина, Полша и Обединеното кралство съществуват значителни разлики в консумацията на месо между мъжете и жените.
Една от причините за това е културната асоциация на месото със сила, енергия и мъжественост. Жените обикновено предпочитат растителни протеини, плодове и зеленчуци, основавайки избора си на здравословни и етични соображения. Освен това установено е, че мъжете с традиционни възгледи за половете са по-склонни да консумират месо.
Мъжете изразяват осезаемо предпочитание към червеното месо в сравнение с жените, като то включва говеждо, телешко, свинско, агнешко, козе, овнешко и конско месо, което има най-висок въглероден отпечатък. Консумацията на месо от мъжете остава по-висока и при преценката на консумацията спрямо телесното тегло.
Политически нагласи, отричане и подкрепа към климатични политики по пол
Мъжете в различни страни проявяват по-ниска склонност да приемат научния консенсус за антропогенните причини за климатичните промени. Във Финландия 56% от мъжете, в сравнение с 64% от жените, се съгласяват с този консенсус. Също така се наблюдават разлики и в отношението към последствията от климатичната криза – в САЩ 29% от мъжете и 35% от жените изразяват голяма тревожност.
Тези различия в нагласите се отразяват върху потребителското поведение. Сред младите във Фин
